хаотични мисли на един млад човек

От два дни при мен “валят” CV-та на кандидати/кандидатки за работа.
Търся учител/ка, във връзка с едно от всички неща, с които се занимавам.
Винаги ми е интересно да чета изпратените автобиографии, мотивационни писма и т.н.
Като цяло нещата са много зле. Понякога чак ми се иска да им звънна на хората и съвсем приятелски да им дам няколко съвета. От десетки автобиографии съм си заделил 8, които ще поканя на интервю. Голяма част от хората изобщо не са грамотни в написването CV. При това е достатъчно да напишеш в гугъл “кандидатстване за работа” или “интервю за работа” и веднага ще излязат няколко статии с полезни съвети какво и как да направиш (или какво да НЕ правиш).

Уважаеми непознати, вземете и отделете малко време да прочетете поне част от съветите. Аз няма да ги повтарям – има си гугъл, както казах. Това със сигурност ще увеличи шансовете ви поне CV-то ви да бъде прочетено. Ако сте го написали добре, може и да заинтригувате евентуалния работодател.

И мислете, преди да изпратите автобиография. Три пъти мислете, пет пъти четете.
Да обобощя двудневните си наблюдения.

1. Хората препращат едни и същи CV-та до работодатели в различни сфери. Ведъж са го написали, какво ще си играят сега да го променят или напаснат съобразно желаната позиция.

Мислите, че няма значение. Тя автобиографията си е автобиография, не се е променила. Да, може и да не е, обаче когато отбелязвате в поле “Желана позиция”
- мениджър
- застраховане
- търговия
- продавач консултант
- автосерзи и магазини за авточасти
- счетоводител
- офис администратор
- строителен техник
- асистент
- една с мечта да има собствен СПА-център
… и още 50 други длъжности се питам: Какво общо има това с работата с деца? Може ли да кандидатстваш за детски учител и да пишеш “пиколо”? Защо не вземете да си направите труда да напишете нещо, което е адекватно с длъжността, за която кандидатствате? Днес поне 20 отидоха в кошчето заради собственото ви немарливо отношение.

2. Неграмотност. Една госпожа, по образование учителка, в 2 изречения е побрала 3 пъти думата “професионализъм”, два пъти “професия” и един път “професионален”. Три последователни изречения започват с “Дългогодишния ми професионален опит”. Е, много професионално стана. Виждам, че искаш да ми набиеш професионализма си в съзнанието, но с повторения и тавтологии няма да стане. Та вас ли да наема след употребата на този богат на изразни средства език?
Хората, не знаят да пишат. Вярно, че грешки се правят (и аз правя), но когато кандидатствате за работа, опитайте се да го редактирате. Или го дайте на друг да го прочете. Може ли учители да си позволите да пуснете неграмотно написано CV? Аз ако искам тук една правилна дума няма да напиша, но си пиша в блога, не претендирам за нищо.

3. Имена, изписани на латиница.
За капак – с малки букви. В кофата.

4. Уговорки.
“Ама аз не мога до толкова часа” – добре де, кандидатствай за друга работа. Аз ясно съм написал работното време. Защо ми губиш времето да ми обясняваш, че не можеш в толкова часа.
“Има ли смисъл да си пратя CV-то” – преди това не знам, но след като зададе този въпрос – няма. Аз от къде да знам, дали твоето CV ще ме заинтригува, преди да съм го получил?
“Е, аз сигурно не съм подходяща, но да питам…” – питай, безплатно е. Но щом ти се преценяваш като неподходяща, защо да те наема. Хора, как може да започнете разговора така? После нямало работа! Ами няма… Научете се да търсите правилно.

5….

За сега ще спра, че дълъг пост ще се получи. Мога до сутринта да пиша.
Я се вземете в ръце се научете да кандидатствате за работа. Иначе печелят винаги другите, онези малкото, които са в час.

Спирам, че чак се ядосвам на собствената ни некадърност…